Билките в Странджа планина


Странджа - недокоснато от времето кътче, криещо в себе си много тайни. Странджа е планина с уникални природни дадености. Природата на Странджа е благословена, а във флората и са известни около 500 вида лечебни растения  - билки.  Билките съдържат лекарствено-активни вещества, които благотворно влияят на човешкия организъм и придружаващи вещества, които подсилват ефекта на лечебните вещества. Активните вещества - алкалоидите - се съдържат в най-голяма степен в  листата и цветовете на растенията. Изследване на 193 странджански билки показва наличие на алкалоиди в 119 от тях. В поредица от материали, ще ви представим някои редки и твърде малко известни, но лечебни растения. Признаваме си, някои сме ги виждали, но не сме им обръщали внимание, а за други дори не бяхме чували.

 

Зайча сянкаЗайчата сянка е многогодишно тревисто растение с дебело светло бежово коренище, от което излизат много шнуровидни корени. От коренището се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Като диворастящо растение се среща из влажните, тревисти места и храсталаци, а като култивиран вид се използва, като зеленчук.

Коренището е лечебната част на растението. Събира се от септември до ноември. В народна медицината се прилага при обменни нарушения и в частност при лечението на захарната болест, отоци и задръжка на течности в организма, трудно уриниране, хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система, бъбречнокаменна болест, при чернодробна цироза, за лечение на простатата, като лактогонно средство. Но се счита, че най-оправдано е прилагането му като диуретик. Може да се направи отвара или да се приготви извлек.

Отвара: 1 супена лъжица корени се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

 

Тревистият зимзеленТревистият зимзелен - вечнозелено ниско полухрастче - виждали сте го. Днес, често се среща в много дворове, култивирано като декоративно и много рядко диво. Тревистият зимзелен е богат на алкалоиди, флавоноиди и дъбилни вещества. Използва се както във фармацията, така и в народната медицина. Лечебните му свойства са описани още през ІІ век в Римския Хербариум от Луций Апулей.

Зимзеленът има очистително, потогонно, противовъзпалително и антисептично действие. Разширява мозъчните кръвоносни съдове, премахва главоболието, дължащо се на спазми на тези съдове. Отварите от тази билка действат и кръвоспиращо, и понижават кръвната захар. Той притежава способността да успокоява нервната система. Зимзеленът повишава тонуса на вените, засилва мозъчното кръвообращение, подобрява снабдяването на мозъка с кислород. Билката намалява исхемичните зони при мозъчен инсулт и подобрява функионалното състояние на миокарда. Действа благоприятно при кризи от вестибуларен характер, придружени със световъртеж, шум в ушите, разстройство в кординацията на движенията. Употребяемата част са  листата и стръковете. Трябва да се знае, че плодовете(семената) му са отровни.

Отвара: 1 чаена лъжичка листа се варят в 250 мл вода в продължение на 15–20 мин. Отварата се прецежда и се пие на гладно преди хранене, като получената доза е еднодневна и се разделя на три приема.

 

ДебрянкаДебрянката е многогодишно тревисто растение, със светло кафяво коренище проникващо надълбоко в почвата и  единично голо, високо стъбло до 40 см, обикновено неразклонено до сенника. Цветовете са събрани на върха на стъблото с розовобял цвят.  Цъфти през май-юли,  из сенчестите влажни и усойни букови и смесени гори.

През средновековието тази билка е била една от най-важните лекарствени растения. Дебрянката има затягащо, противовъзпалително и кръвоспиращо действие, като използваната част от нея е надземната. В българската народна медицина отвара от билката се прилага вътрешно при кръвоизливи, обилна менструация, кръвотечение от носа, кръв в урината, хемороиди, а външно растението се използва за налагане при гнойни рани, отоци, циреи.

Отвара: 1 супена лъжица от надземната на растението се залива с 2 чаени чаши вряща вода, оставя се да изстине, прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3 пъти на ден, но под контрол на лекар.

За външно приложение: Листата на дебрянката в прясно състояние се смачкват и се налагат във вид на лапи върху рани, циреи, обриви, при контузии, ревматизъм и др.

 

Горска пищялкаГорската пищялка – многогодишно(най-често двугодишно) тревисто растение с късо месесто коренище. Среща се рядко, расте из влажни сенчести места край реки и потоци. Използват се най-вече корените на растението. Горската пищялка има обезболяващо действие, успокоява спазмите на гладкомускулните органи, както и откашлично, потогонно и диуретично. Възбужда жлъчната секреция. Билката стимулира кръвообращението, прилагана е и като очистител на кръвта, облекчава периферни циркулационни проблеми и намалява високото кръвно налягане, като съдейства за стабилизиране на кръвоносните съдове. Има и  хормоноподобното й действие, използва се при жени с менструални смущения и неприятни симптоми на менопауза.

Отвара: 2 чаени лъжички корени се слагат в 400 мл. вода и се варят 5 минути. Отварата се прецежда и се приема 3 пъти на ден, по половин кафена лъжичка, преди ядене.

 

Бодлив залистБодливият залист - е вечнозелено бодливо полухрастче с пълзящо коренище, среща се в гористи местности на сенчести места. Според научни данни, приемът на ексракт от бодлив залист в комбинация с витамин С и хесперидин подобрява циркулацията в долната част на крайниците и свързаните със застоя на кръвта - оток, тежест и болезненост в прасците.

В народната медицина растението се използва при камъни в жлъчката, атеросклероза, като слабително средство при запек, както и за повишаване на количеството отделена урина. Бодливият залист се прилага и като средство ускоряващо зарастването на счупвания. Мехлеми съдържащи тази билка, допринасят за облекчаване на болезнени и сърбящи хемороиди.

С лечебна цел се използват коренищата на бодливия залист, препоръчително е да се използват от декоративно отгледано растение, защото билката е под специален режим на опазване.

Отвара: Към 2 чаени лъжички от билката се добавя половин литър вода и се оставя да поври на бавен огън, в покрит съд за около половин час. След като отварата е готова, се оставя да изстине. Пият се по две супени лъжици охладена течност, шест пъти дневно. Ако към отварата се добави мед, се счита че добре повлиява на дишането и отделянето на задържан секрет в белите дробове.

ПЧЕЛЕН ДАР