Прополисът

5 / 5 (1 гласа)

Прополисът – естественият антибиотик 

 

прополисПрополисът (пчелният клей) е смес от смоли, восък и прашец от пъпки и цветове на растенията, обогатена с ензими и подложена на млечно-кисела ферментация в храносмилателната система на пчелите. Цветът му варира от тъмножълт до кафяво-зеленикав, има специфична миризма (на растителни пъпки, мед и восък ) и горчиво-лютив вкус. Изваден от кошера прополисът е  лепкав и лек, но при охлаждане се втвърдява.

Прополисът има сложен химичен състав, съдържа витамини, етерични масла, минерални соли, микроелементи, хормони и ферменти. Както физическите, така и химическите му свойсва зависят главно от вида на растенията, които се намират в радиуса на летежа на пчелите.

Прополисът съдържа от 48 до 79 процента смоли и клееви вещества, от 5 до 14 процента етерични масла, от 12 до 30 процента пчелен восък, от 5 до 10 процента дъбилни вещества и от 5 до 15 процента механични примеси. Пчелният клей съдържа деветнадесет съединения с различна химична структура, включващи редица вещества, които принадлежат към семейство флавоноиди.

Прополисът е естествен антибиотик и стимулатор за имунната система, както за пчелите така и за хората. С изключение на витамин К, пчелният клей има всички известни витамини. Прополисът съдържа 16 вида аминокиселини, а от четиринадесетте минерали, нужни на човешкия организъм, прополисът съдържа 13 - изключение прави сярата. Подобно на пчелното млечице и пчелния прашец, пчелният клей също така съдържа редица неизвестни съединения, които работят заедно в синхрон, за да се създаде перфектно балансирано, хранително вещество.

прополис

В един кошер живеят  от 40 000 до 60 000 пчели. Влажността в кошера е около 70%, температурата е 37-38 градуса, има високо съдържание на захари, а всичко това прави кошера идеална среда за развитие на микроорганизми, гъби и плесени. Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който препятства развитието на заболявания там.  

Средно от едно семейство за сезон може да се получи 100 – 150 г. 

Прополисът се събира през лятото, най-често чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера. За да бъде прополисът чист, редно е събирането му да става чрез специални решетки или мрежи, с отвори не по-големи от 5 мм., които се поставят над рамките в кошера, Пчелите събират и натрупват прополис в отворите на решетките, а в края на сезона пчеларите ги изваждат. Прополисът при стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък и лесно се отделя от решетката.

Прополисът е отличен естествен лечебен продукт. Единственият риск при неговата употреба е алергична реакция, която се наблюдава при около 5% от хората. Важно е да се знае, че прополисът от различни географски райони може да има различен химичен състав и съответно да се проявят някои разлики в биологичната активност.

Прополисът се използва под форма на 30% спиртен извлек – клеева тинктура. За профилактика, приемът е сутрин 10-20 минути преди храна, разтворен в малко вода или мляко - при възрастни по 25-30 капки, при деца се използват толкова капки на колкото години е детето. С лечебна цел това количество се приема 2-3 пъти дневно. Не се препоръчва продуктът да се дава на деца под 3-годишна възраст.

Външното приложение на клеевата тинктура е подходящо при заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивит, пародонтози, глосити, стоматити, ангини, болки в гърлото и при заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес.